Бъдещето на интернет: На къде ще поеме?

Не е за вярване, че когато група от американски академици и корпоративни инженери посяли семето на интернета през 60-е и 70-е години, те нямали някаква определена амбиция. Именно така се появил интернетът.

В своята книга „Future of the Internet (and how to stop it)” авторът Джонатан Л. Зитрейн обяснява как „мрежата на мрежите” била проектирана, с простота и откритост като свои основни качества. Първоначалното предназначение на интернетa било само да свърже правителствените мрежи с вече съществуващи проучвания. Той бил празна платформа, върху която всеки можел да гради през идните години. Така, с голяма доза наивност, интернетът бил проектиран с доверието като своя основна предпоставка. Все пак, защо един интернет потребител ще иска да навреди на друг? В резултат на това, никакви по-специални мерки за сигурност не били въведени в ранния интернет.

За добро или за лошо, интернетът се променя ежедневно. Интернетът, който познаваме днес, е коренно различен от своето скромно академично начало през 70-е години.

• Според royal.pingdom.com, през 2010 г. са били изпратени 107 трилиона имейли.

• Онлайн пиратството ощетява икономиката на Съединените щати с 12,5 млрд. долара всяка година (Института за политически иновации).

• Един на всеки пет души в Съединените щати, на възраст под 25 години, няма да легне да спи преди да си е прегледал своя Facebook/Twitter профил (Retrevo).

В критикуваната си книга „Imagining the Internet: Personalities, Predictions, Perspectives” авторът Яна Андерсън описва трите етапа на развитие, през които е преминал интернетът – подобни на етапите, през които са преминали телевизията, радиото, както и други модерни технологии за комуникация:

Иновация: На изобретатели (обикновено млади на възраст) им хрумват гениални идеи, или подобряват вече съществуващи такива. Те се борят за публичното внимание, тъй като имат нужда от финансовата подкрепа на предприемачи/политици, с която да реализират идеите си. Така например бил създаден първият уеб браузър Mosaic, от 21-годишния Марк Андрийсен.

Комерсиализация: Типично, старите и влиятелни предприемачи и/или политически поддръжници обединяват сили с новаторите, за да градят върху техните идеи. Тяхната цел е да поемат контрола, или да се възползват от новата пазарна ниша, преди техните конкуренти.

Регламентиране: Конфликти и притеснения относно авторските права карат предприемачите да въведат известно регулиране. Често избухва война между няколко типа конкуриращи се технологии – например войната между браузърите Netscape и Internet Explorer в началото на 90-те години.

С оглед на предложения в щатския Конгрес закон за борба с интернет пиратството – SOPA (Stop Online Piracy Act), както и на факта, че интернет регулацията влезе в дневния ред на Г-8, можем да заключим, че в момента сме свидетели на третия етап от развитието на интернета.

Сега идва въпросът на къде ще поемем от тук насетне? Как ще изглежда интернетът, да речем след 20 години?

Растеж

Интернетът се разраства със зашеметяваща скорост:

• Според Cisco, през 2007 г. е имало 500 млн. устройства свързани с интернет. Тази бройка нараства до 35 млрд. през 2010 г. и е възможно да достигне 1 трилион до 2013 г.

• Проучване на TeleGeography’s Global Internet Geography показва, че в сравнение с 2009 г., през 2010 г. международният уеб трафик се е увеличил с 62% – като най-бързото разрастване се наблюдава в Източна Европа, Индия/Южна Азия и Близкия изток.

• Настоящата система за интернет адресиране, IPv4, може да достигне своя лимит от 4 млрд. адреси в рамките на една година, или дори по-скоро.

Щатската комисия FCC (Federal Communications Commission) е създала специален план, National Broadband Plan, с който да предостави достъп до интернет на повече домакинства и да подобри безжичните мрежи в цялата страна. Тъй като видео трафика расте главоломно (според доклад на Youtube, повече от 200 млн. клипа се излъчват през техния сайт всеки ден), интернет доставчиците филтрират част от съдържанието, за да намалят натоварването на своите мрежи. Някои технологични лидери се страхуват, че подобни мерки могат да изложат на риск отвореността на интернет (или неутралитета на мрежата).

Социалност и Мобилност

Въпреки че бъдещето на интернета не е изцяло ясно, едно заключение може да бъде направено: интернетът ще става все по-социален и все по-мобилен.

• Броят на британските жители, над 50-годишна възраст, които използват социална медия на своите мобилни устройства, се е покачил с 52% (TGI MobiLens, януари 2011 г.).

• Facebook е станала третата по големина държава в света (според броя на хората), с над 800 млн. активни потребители (Facebook) и е отговорна за 52,1% от споделянето в интернет (AddThis).

• Около 140 млн. туита се публикуват всеки ден (Twitter).

• Споделянето в Tumblr се е увеличило с 1299,5% през 2011 г. (AddThis).

Повечето от нас използват една или друга социална мрежа и както казва главният оперативен директор на Facebook, Шерил Сандберг, „Това е смяна от мъдростта на тълпата, към мъдростта на приятелите. Не е важно, че 100 000 души харесват Х. Ако тримата най-скъпи за теб хора харесват У, ти искаш да видиш У”.

Предприемачът Марк Сустер вижда бъдеще, в което Facebook не е единственото дете в квартала – когато на хората им дойде до гуша от проблемите касаещи защитата на личната им информация, те започват да търсят алтернативи, каквато например е Diaspora. Социалните медии ще стават все по-разпространени и актуални докато сърфираме в нета. Що се отнася до мобилността, според маркетинговия изследовател IDC, до 2015 г. повече хора ще ползват интернет през мобилните си устройства, отколкото през стандартните компютри. Ако комбинираме силата на споделянето от уста на уста, с локалната, моментална връзка на мобилните устройства, ще получим безкрайни възможности.

Айлет Ноф, основател на социалната медийна агенция Blond 2.0, предвижда бъдеще, в което физическият и дигиталният свят се обединяват. Тя вярва, че сме в зората на Web 3.0, или семантичната мрежа, където ще намираме точната информация в точния момент. Facebook ще стане главно търговско място за брандове и компании, които ще се борят да влязат в контакт и да взаимодействат със своите потребители, а самите потребители ще получават на своите мобилни устройства специални оферти, купони и полезни съвети свързани с техните интереси и географско местоположение. Juniper Research вярва, че мобилният рекламен пазар ще достигне 5,7 млн. долара до 2014 г.

Според Матю Дойл от Broadcastr, така наречените „облачни” услуги (cloud services) ще стават все по-разпространени, осигурявайки на потребителите по-голям комфорт при сърфирането в интернет през своите мобилни устройства.

Технология

Когато става въпрос за технологичната страна на нещата, Арли Макблейн, основател на Debut Creative, има някои забележителни прозрения. С вече съществуващите програми за превръщане на текста в говор и обратното, както и пълното приемане на технологията HTML5, скоро аудио браузването и търсенето ще се превърнат в стандарт. Личният асистент на Apple, Сири, е най-новата стъпка в тази посока. Арли казва, че след време ще можем да сърфираме в мрежата през всяко устройство. Подобен пример може да е кухненска дъска за рязане с вграден екран, който да показва рецепти, списъци с покупки, предложения за ястия и т.н.

Спомнете си сцената от филма „Специален доклад”, в която Том Круз контролира няколко компютри с прости жестове на ръцете си. Подобна технология може да стане реалност. Както Клейтън Милър демонстрира в своето видео, сегашното боравене с мишка е твърде ограничаващо. Бъдещите уеб интерфейси ще включват тъч скрийн и прости жестове. Така че, следващия път когато Вашият браузър Ви докарва главоболие, не се отчайвайте. Престоят Ви в интернет само ще се подобрява... може би дори още от утре.